Не знам какво ме е отгледало. Какво ме е довело дотук, до това, което съм, до мястото, на което се намирам днес. Луда съм по живота, но не обичам този живот, принуден да бъде конфигуриран. Животът, който цъка безотказно и никога не стихва, дори когато спя. Чужда съм на всичко, изречено от други, казано от други, помислено от други, направено, извършено от други. Хората са като неизписани бели листове. Не знаят, че ги носи вихъра. Не успяват да осъзнаят смисъла на това, че идват и си отиват.Онова, което премълчават търся аз, онова, което недоизказват.Това, което изричат, не е онова, което всъщност знаят. Това, което знаят, е далеч от онова, което виждат. Проблясват вътре в същината на нещо, на което отдават значение и постепенно угасват. Колко далече може да стигне хвърленият от тях камък?
Може би човек причинява болка на другите, защото самият той страда. Единственият вид, който позволява на болката да се размножава, да заразява и да се увеличава. Може би за него това е единственият начин да се изчисти. Да накара някой друг да погълне горчивия залък, който той дъвче, е начин да се почувства сит.
В действителност животът, който ти и аз сме принудени да загубим, е един и същ... Само спечелилите могат да платят от джоба си. Но ние не искаме. Не е прилично да се сърдим на някого за това, че е добър играч. Задоволяваме се да дълбаем пръстта и дъските подобно неми гризачи. Единственото, което ни интересува, е да грабнем зрънцето и да избягаме. Задоволяваме се с малко.
„Още”, казва тя безсрамно, аз отвръщам „Да”,
безсрамно спомняйки си за човешкото безсрамие.
Аз мисля че болката може да бъде овладяна, не като контролираме всичко, а като даваме надежда на хората до нас. Мисля си че най-страшното е да се усещаме чужди гледайки се отсреща. Аз мисля че начина по който гледаме на света определя и как света ще глеа на нас, и всичко това е нещо което може да е различно. Аз вярвам в това че можем да направим света различен, стига да не сме сами в усилията си и във вярата си в това ..
ОтговорИзтриване