Местоимения.

Понякога, когато няма какво да кажеш за света

се получават странни неща

или просто не се получават, защото

празнината не може да бъде изказана

тя е стискане на ръка в дъждовен следобед

самата тя капка дъжд

понякога си най-сам сред тълпа хора

тогава си частица от цялото

неделима част на кръга

и се чувстваш като трептение

гласът ти се превръща в чужд глас

прераждаш се в друг, защото е по-лесно

пишеш между другото

говориш между другото

между другите си себе си

понякога се питам какво ли е нужно

за да бъдеш достатъчно щастлив

и мъничко нещастен, за да оцениш останалото

оставам понякога сама с мислите си

или те с мен

насаме

говорим си в странен диалог

важно е, че се разбираме донякъде, само донякъде

толкова, до колкото да знаем малкото

нужното и достатъчното

за да се превърнем в малка окръжност

и да бъдем щастливи по своему.