Freedom.

"Любовта е куче от Ада."
Чарлз Буковски

Той е бездомен пес. Безпризорно куче, изгубило себе си и стопанина си. По собствен начин див, свободен, отворен за всички и всичко, за всички миризми, за всички места, за множеството непознати, готов на всичко за някоя открадната ласка или подхвърлен къшей хляб. Без семейство, без глутница, свободен и сам, независим, господар на всички улици, задни дворове, скрити ъгли и улуци. Идва при теб с изплезен език, покорен, смирен, а всичко в него показва крайна преданост -  полуусмихнат, полудоволен, с премрежени влажни очи. Предлага единственото, което има - себе си, като някаква бясна услуга, като спечелен билет от лотарията, който си изгубил след това. Ще ближе ръката ти с влажна искреност, ще бъде твой за час или два, дотолкова, доколкото се убеди, че си принадлежите един на друг, друг без друг, заедно. Само докато не надуши следващата следа, или просто му омръзне. Никога на едно и също място. Номад, като свободно диво племе, бягащо от всичко познато, отдаден изцяло и единствено на инстинктите, защото те са неговата Библия, неговото верую. Единственото, което изповядва, е собствената си религия, религията на плътта. Култът към тленното, към смъртното, ефимерното, изчезващо като самия него. Играе без правила, не следва никого, освен празния прашен път пред себе си. Цар на всичко и нищо, на своя собствен кучешки свят. Ти не му трябваш. Единствен и самодостатъчен. Силен по особен начин. С белези от стари битки, незараснали вечни рани. Вълк единак. Единак, защото  ще остане единствения, но само ако реши така. Ще те избере по аромат, цвят, мирис или ръст, за него това е без значение. Живата плът е плячка. И ще разбереш, че животът е куче, също като него. Понякога е твой, понякога не. И ще знаеш, че свободата е за предпочитане пред света, който може да положи като кокал в краката ти. Свят, събран в малък кръг на лявата ръка. Малък точно колкото кучешка захапка.