За самотните и тихите им вопли
в нощните посоки тихо плача,
за да бъдат полудиви и спокойни
и да възхваляват онзи смисъл
за безбрежията и луните
на безброй очи в безумни гари,
и на многоточията дните
да се точат
в упокой и наизуст изгряли.
Тез луни на безпокойство и
безлунност
на човешки ропот тихо възроптали
и на себе си неверни бягат вечер
като лудите и нимфите навярно
безмълвно плачат за безплътност
молят се на мънички свещици.
От безлуние бездумно плача.
Да запалим, си казах,
за Луната звездица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар