сряда, 24 април 2013 г.



Сутрин
Се будя понякога
И си мисля за липсите
За онези малки неща
Които
Никога вече няма да бъдат същите
За малките липси
И малките неща и големите значения
За малките хора
За малкото, което остава след нас
И си мисля за случките и знаменията
И за хората, и за думите
За усмивките и прегръдките
За онези целувки по Графа си мисля
И си спомням понякога сякаш
За старите, за вечните неща
За вечната им светла същност
И за самата вечност мисля, но понякога
Вечността сама се смее помежду ми
Смее се на думите
На случките
На хората и мислите се смее
На волята ми за безкрайност и за случване
Които, вярвам, подир мен остават някога
Защото то е  нещо много малко, кръгло, светло
Малко като малките неща и като липса  малко,
Но да пораснеш редом с вечността, усещам,
Понякога е мъничко, но означава всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар