* * *

всеки ден се влюбвам
по малко
по малко
в лице на момиче
като овал на огледало
като въглен и бяла хартия
като стъпка в мокър пясък
се влюбвам
в начина, по който се губя навън
и хората ме доизмислят
недовършена
влюбена
в цветове на дъга
на дете
на милувка
и в това, което носи вятъра
и си шепне с дърветата
те разказват на птиците
а птиците на децата
всичко се чува, ако искаш да слушаш
и да се влюбиш в него
като замръзнала локва
като пролетен облак
и като  тях
и в тях се влюбвам
отново
всеки ден
по малко.