Сенки

парчета синя меланхолия
като във световен океан, който можеш
само да усетиш
остро като всички сетива
описваш чувството с върха на пръстите
онзи малък фин момент, във който всяка тишина
сама със себе си прегръща се
остатък от безумност, вяра в тленното
писък в слепоочията и слепота
следиш безмълвно миговете
наблюдавам двете сенки, хванати за ръка
които тайно се изплъзват мимиходом
скришом като пришълци
бягайки далеч от мен и от вселените
всеки цвят се губи
нишките бавно се късат
как да свириш отново на скъсани струни
откъс невъзможност
запаметяваш картините в съзнанието си
викаш наум нечие име и слушаш
слушаш
как цялото безкрайно движение
замръква със залеза на слънцето
тогава, когато няма луна
откриваш единствено музика.