Синьо.

Хубава е тази неделя -
ако дните имаха вкус, днес щеше да е
аромат на топъл чай от кръгла чаша и препечени филийки,
от онези меки зимно-летни дни с кокичета
и замръзнали первази с розово мушкато.
Събуждаш се и с леки пръсти стъпваш в утрото
разтягаш времето като котка и вретено прежда,
стаята придобива правилна форма
приплъзваш пръсти по всяка вещ,
тя разказва история на семейното минало -
бабите в портретите се смеят тихо,
стария дървен скрин звънти леко, толкова нежно
а отвън ехтят неделните камбани за молитва.
Тишината се разлива като топло мляко в ъглите,
безброй снежинки от прозореца танцуват
и изписват снежни букви за пречистване.
Дънера в камината тактува бавен валс,
а всяко въгленче танцува с пламък бял
и изписва малки обещавания
за бъдещи случайни срещи с топлината на света.
Хубава е тази неделя  - бавна и аристократична,
шумоляща в разтворените страници на книга,
скрита в уханието на капка сутрешен парфюм,
с далечен отглас на пътуващ влак за вкъщи.
Светът звънти като фин порцелан.
Хубава е тази неделя - ухае на ванилия и портокали
последния прощален ден на зимата -
февруари се сбогува с елегантност.