Тихо е.

Тихо е.

Мога да чуя котешките стъпки

гонещи невидими миши опашки.

Мога да пипна тишината.

Усещам пулсиращото сърце на нощта,

и се упоявам от този безумен ритъм.

Вдишвам дълбоко нечия въздишка

толкова горчива,

че от сладост езикът ми изтръпва.

Тихо е.

Разбирам онази птичка,скрита в дърветата.

Всяко нейно перо е нечия мисъл,

всяка нейна мелодия-мой стар спомен.

Стотици хора на метри от мен,

а аз съм на светлинни години от тях.

Самотно куче изскимтя някъде вън

търсещо своя изгубен стопанин.

Тихо е.

Уличната лампа играе нестинарски танц

и се вълнува като млада невеста.

Облаците разпокъсват сивото небе

а месечината мълчаливо шие тъмните кръпки.

Една звезда заплака,защото

мечтаеше да стане светулка.

Някой архангел изтрополи с колесницата си,

закъснял за нечия молитва,

а изпод колелата се посипаха снежинки.

Тихо е.

Мога да видя детските сънища,

виещи се с нощните сенки,

да нарисувам с пръсти нечий живот,

и да го превърна във вълшебство.

Чувам как никне тревата,

как спят цветята,

как се смеят храстите на цялата тази

среднощна симфония.

Мирише на мир,липа,лято и май.

Тихо е.

Някъде самодивите омайват самотник,

в тъмното светят само черните им очи.

Играят боси по поляните

и всяка тяхна стъпка е нечий копнеж,

белите им голи тела лъщят

като сребърните люспи на пъстърва.

Чу се отдалеч звън

като от скъсана струна,

изви се трептящо нагоре,

изплака като цигулка забравена,

но нощта го погали мълчаливо,

потрепери,утихна и замря.

Тихо е.

Една светулка изписа в тъмното

с невидими букви история,

докато я прочета,и угасна.

Видях само,че кацна полека на лампата

примигна няколко пъти умислено,

и навярно заплака,защото понякога

мечтае да стане звезда.