* * *

ако някъде пада звезда
на другия край на вселената
то някъде се ражда дете и поема глътка въздух
понякога си спомням за живота
и оплетените му конци
за нишките, за мишките и хората
поглеждам в нечии очи и виждам блясъка
потъвам надълбоко и забравям себе си
изтривам линиите си
както художник трие най-добрите си творби
оставам безмълвна пред пространството
и величието на думите
особено пред тишината съм смирена
играя си на минало и настояще
повдигайки завесата на бъдещето
оттеглям се дълбоко в себе си
далече, тъй далече и сънувам
градините на Савската царица
и далечното изгубено безбрежие.