сряда, 3 август 2011 г.

Фрагменти

Тъгата допълзя към гърдите ми,
нави се на руло и заспа
захапала опашката си
досущ като змия.

Луната беше кацнала на покрива
на блока
и на черния небесен фон
приличаше ми на отрязан полумесец
на джамия.
Публикувано от в

2 коментара:

  1. Анонимен3 август 2011 г. в 19:31

    Луната затворила очи,
    заспала тихо,
    бди над теб, като хиляди ангели!

    Спиш и сънуваш...
    светове, безшумни, но много хаотични,
    цветни, а всъщност черно бели...

    Спиш и сънуваш....
    сърцето ти бие забързано ,
    красивата ти гръд се надига, а после спада,
    и така...
    спиш и сънуваш!

    Слънцето изгрява и гали черните ти коси,
    прониквайки през белите пердета, които са затворили своите спомени, видели твоите сълзи, попили всички въздишки, виждали непробудните ти нощи...

    Абе обичам те!

    ОтговорИзтриване
  2. Mira4 август 2011 г. в 13:21

    Ей,Мая...
    Сродна моя Мая...
    Единствена моя Мая...
    Моята Мая,това е !

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)