Вятърът пробяга бос по пясъка,
скрил в пазвата си счупено разпятие.
Една врана,залюляла измеренията
се загледа в неясния шифър на стъпките,
а нечия луна,като забравена топка
се търкулна сама по своето поречие.
Камъчетата по дъното засвяткаха издайнически
като монети,хвърлени в кладенец на желанията,
а тихия напев на щурчето в храстите
увисна на най-високия тон и потръпна
загледало себе си в някое камъче,
и превърна душата си в паяжина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар