Буря

Знаеш ли силата на лятната буря?
Небето светва в забравени,отрязани ленти
на скъсан филм черно-бял
и си сам зрител на самотна прожекция
с бутилка търпение и лудостта за другар.
Змийски езици съскат в небето
и крадат моя дъх,без да питат защо
земята е наобратно,а небето е долу при мен
пръстите ми се вкопчват в прозореца
като ноктите на граблива птица
да си бог тази нощ е прекалено лесно
в такава нощ трябва да си смъртен
и да играеш руска рулетка
с надупчения диск на Луната,
докато накрая някоя звезда не падне мъртва в краката ти.
Знаеш ли силата на лятната буря?
Прилепите танцуват своите пируети,
всички нощни създания крещят към екстаза
ангелите са се скрили в цветните чашки и надничат
плахо през погледа на металните отблясъци.
Бурята е най-тихото време във вселената,
ако тогава се заслушаш,ще чуеш милионите
молби,страдания и клетви,
молитви,истини и обещания,
безброй нечути гласове безсмъртни
в залеза на своите желания.
Само тогава говорят мъртвите,спускат се по мълниите
досущ като по детска пързалка
и падат в калта като изумруди,и се топят и целуват
както се срещат и умират пролетната мъгла и зимния сняг.
Знаеш ли силата на лятната буря?
Между гласовете навън аз чувам само един шепот
и настръхвам цяла,и се сгушвам на пръсти
и сякаш съм спала цяло хилядолетие,знаеш ли
и усещам по вените си да се стича в мен
животворната сила на бурята.
Събудих се.Чух гласа ти да ме вика отвън.
И ще полетя в нощта с птиците,като мълния
чакаща своя смъртен предел-да изгори жива в пръстта.
И ще съм истинска,твоя и вечна
и ще танцувам,крещя и живея
и ще съм главна актриса в този луд, черно-бял сън.