Град в безсъница

Ноктюрно за Бруклинския мост

Никой няма да заспи под това небе. Никой. Никой.
Никой няма да заспи.
Децата на луната бдят и обикалят своите колиби.
Ще дойдат живи игуани да ухапят хората, които тук не спят,
и бягащият със разкъсано сърце на ъгъла ще срещне
един невероятен крокодил, безучастен към плахия протест
на звездите.

Никой няма да заспи днес на света. Никой. Никой.
Никой няма да заспи.
В най-далечното гробище един мъртвец
вече три години се оплаква,
че сухи все остават коленете му -
погребваха дете там тази сутрин, и то плачеше така,
че трябваше да свикат кучетата да го заглушат.

Животът не е сън. Бийте тревота! Тревога! Тревога!
Ние падаме от стъпалата, за да захапем влажната земя,
или се изкачваме по острието на снега с букет от мъртви гергини.
Но няма тук забрава, нито сън,
а живо тяло. Целувките сплитат устата
в нов възел от вени,
и който се страхува от смъртта, на раменете си навеки ще я носи.

А един ден
конете ще навлязат в кръчмите
и яростните мравки
ще нападнат жълтото небе, скрито в очите на кравите.
А в някой друг ден
ще видим как възкръсват изсушени пеперуди,
през пейзажа на сивите гъби и немите кораби
ще видим как блести нашият пръстен и рози падат от езика ни.
Бийте тревога! Тревога! Тревога!
Всички, които пазят още следите на лапите и на проливния дъжд,
и онова момче, което плаче, защото не знае за моста,
или онзи мъртвец, който вече има само глава и обувки,
всички тях трябва да доведем до стената,
където чакат игуани и змии,
където чака мечата челюст,
където чака изсушената като мумия ръка на детето
и камилската кожа настръхва от синята тръпка на жестокия студ.

Никой няма да заспи под това небе. Никой. Никой.
Никой няма да заспи.

Но ако все пак затвори очи -
бийте го с камшици, мои деца, бийте го с камшици!
Нека израсне гора от разтворени очи
и горестни горящи рани.
Никой няма да заспи днес на света. Никой. Никой.

Аз вече казах.
Никой няма да заспи.
Но ако на някого през нощта мъхът по слепоочията се сгъсти,
отворете люковете, за да види под луната
фалшивите чаши, отровата и черепите на театрите.

Федерико Гарсия Лорка

(из стихосбирката "Поетът в Ню Йорк", 1930)