Дуел

Нещастието се скри в мишите процепи
и само опашката му стърчеше навън.
Загризало малко щастливи остатъци
изпаднали от нечия обилна вечеря.
Начертах кръг около себе си
и оставих старите шепнещи мисли
отвъд.
А в кръга е студено и аз зъзна,трепереща
като престъпник,осъден на смърт.
Голотата е просто струпване накуп
на лошо стекли се обстоятелства.
Да си Давид,когато светът в шепите ти
тлее като свещ в ръката на мъртъв
е по-безумно от всяко завръщане
в тези моменти на диво ликуване
когато сам победиш себе си
и рисуваш с парче тебешир по небето
белите думи в небесния свод
и всяка звезда ти напомня,че някога
звездите блещукат като послание
от нечий забравен,но жив
угаснал в прахта Голиат.