Това, което всички имаме, е тленност.
Емоции и думи, старост без звук. Забравяме.
Родени сме тленни. Родени сме плът. Родени сме с цел.
Не зная чия, каква и защо, но я има. Сигурна съм.
Наблюдавам борещите се с всеки нов ден
с непоколебимостта на вярващи хора. И аз вярвам.
Вярвам в плътта. Вярвам с душата си. Истински вярвам.
В грешките и оплетеностите. В погледите вярвам. Отново и отново.
Родени сме тленни. Родени сме смъртност. Самите сме купчинка прах.
Срещаме се, спъваме се, усмихваме се. Забравяме.
Броим стъпки, чужди стъпки, заглъхващи стъпки, както се брои време.
Броим сънища. Един, два, три.
Броим спомени. Звезда, две, три.
Винаги падащи (някак красиви са).
Забравяме да преброим единствено себе си
нашата плътност
и собственост
забравихме как се преброява живота.
С думите, които не се забравят. С очи, пълни шепи, със сърце се брои.
Брои се с умисъл за надежда и истинност. Тленни сме.
Всяка нощ и всеки прозорец са пълни.
Ще вперя поглед в тялото си, броящо звездите.