събота, 11 юли 2015 г.

Някой свири на цигулка вън.
Струните раздират въздуха
както тръните разкъсват в мен
последната човешка същност.
Лудост. Грях. Безмълвно.
Няма облик. Само плът.
Белязана
от петолиния.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)