Сутрин

Се будя понякога

И си мисля за липсите

За онези малки неща

Които

Никога вече няма да бъдат същите

За малките липси

И малките неща и големите значения

За малките хора

За малкото, което остава след нас

И си мисля за случките и знаменията

И за хората, и за думите

За усмивките и прегръдките

За онези целувки по Графа си мисля

И си спомням понякога сякаш

За старите, за вечните неща

За вечната им светла същност

И за самата вечност мисля, но понякога

Вечността сама се смее помежду ми

Смее се на думите

На случките

На хората и мислите се смее

На волята ми за безкрайност и за случване

Които, вярвам, подир мен остават някога

Защото то е  нещо много малко, кръгло, светло

Малко като малките неща и като липса  малко,

Но да пораснеш редом с вечността, усещам,

Понякога е мъничко, но означава всичко.