Нека вечерта дойде.

Нека вечерта дойде.
Ще потанцуваме-аз,ти и тя
ще бъдем птици волни на вятъра
ще вечеряме обилно с усмивки
и мечти на клечка,захарни.
Нека вечерта дойде,
и нека избягаме,
ще тичаме само назад,
защото
няма истински посоки.
Искам да те бутна в меките листа,
и да нарисувам малко дете,
после да се скрия в стария дънер,
а той-като стар дядо,
да ми прошепне тайна.
Нека вечерта дойде,
за да си откъсна парче кадифе,
да увия звезда с него
и да го скрия в джоба ти.
Нека поръси със светлинки града,
като готвачка-магъосница,
а те-като захарни пръчици,
да примигват задъхано.
Нека те загърна с магия,
и да идем на нашето място,
нашето място с часовника,
който върви наобратно.
Нека вечерта дойде.
Ще бъдем господари на улиците,
защото душата е широка точно
колкото една улица.
Ще отидем на гости,
за да си тръгнем по-рано,
ще се скрием в прашния вход,
за да ти покажа двете въздишки,
вързани на възел,
които намерих в обувката си.
Ще вземем назаем
бялата торба със сънища,
поливината ще изсипем
върху самотен просяк,
а с другата половина
ще поръсим пътя,но
не Млечния,
а този,който води в старата къща
с желязна порта,катинар и бръшлян.
Нека вечерта дойде,
ще пуснем хвърчило,
ти ще се усмихнеш,
а аз ще те целуна скришом.
Ще слушаме късната симфония,
и ще гадаем по лицата на хората,
кой е пил чай на закуска,
и колко мъже с мустаци ще срещнем.
Нека вечерта дойде,
а капките светлина да угасват
една по една.
Ти ще палиш свещите в стаята
една по една,
а аз ще пия червено вино.
Нека вечерта дойде,
и няма да спим никога вече,
нека вечерта дойде,
и нека дойде,без да си тръгва.