вторник, 11 юни 2013 г.

Шевица



Хубав човек е бил дядо. Висок, строен и напет си го представям, с горда осанка и хубава усмивка. Все със здравец зад ухото, защото пръв сварил да вземе китката от баба. На хорото – все до нея. Баба била най-личната мома в село, работлива и от уважаван род. А дядо бил щур, триста дявола в него се вселили на онова хоро.
Мислил, мислил какво да я прави тази мома, на извора ли да я причака, менците да й напие, на полето ли да й вземе ръкойката, а тя на шега да го подкача с житен клас.
И тя бяга, ама и той да не се дава. Един за друг.
Хубаво пеела баба, сядала при воденицата и пеела привечер, докато чака мелничаря. А дядо, все около мелницата обикаля както лисица край кокошки. Сяда под големия дъб и я слуша. Пее баба за страшни хайдути, за пушки и турци, за жалната майчица и сиротното либе. Пее, а сякаш приказка разказва, така тънко и умело, сякаш бисер ниже.
Взели се с баба, пристанали си. Цялата къща на село дядовите две ръце са я строили. И лятната кухня, и големия двор, и всички овошки от тях са останали. Стане сутрин баба, омеси хляб в нощвите и все по двора – да измете, да полее, тук цвете, там цвете. Празно място нямало в градината, все полива нещо, пее им и им говори на растенията. А дядо стои и я гледа, и се усмихва под мустак. Все се чудя под кое дърво точно на двора са окачвали малките  следобед, дали под черешата, или под крушата-дивачка. Голям род оставили с дядо, всеки се пръснал по широкия свят. От тях останал само опушения черно-бял портрет в малката кухня, точно над дървената печка. Усмихнати се гледат, той с костюм и пламъчета в погледа, а баба със цветна забрадка и дълга плитка. Гледам ги и се смея, а понякога ги чувам нощем да си хортуват, казват, че старата къща помни и всяка стена нещо е видяла. А може и мишки по тавана да има, и невидими котешки опашки да ги гонят.
Намерих това лято бабината рокля, скрита в дървена ракла. Дълга, бяла, с червена шевица по края, от груб плат, но красива. За мен сякаш ушита, през пет поколения минала, но запазена. Като втора кожа ми стана.
И като я нося, ще търся да се припозная и аз в някой.
Който прилича на дядо.

1 коментар: