Хубав
човек е бил дядо. Висок, строен и напет си го представям, с горда осанка и
хубава усмивка. Все със здравец зад ухото, защото пръв сварил да вземе китката
от баба. На хорото – все до нея. Баба била най-личната мома в село, работлива и
от уважаван род. А дядо бил щур, триста дявола в него се вселили на онова хоро.
Мислил,
мислил какво да я прави тази мома, на извора ли да я причака, менците да й
напие, на полето ли да й вземе ръкойката, а тя на шега да го подкача с житен
клас.
И
тя бяга, ама и той да не се дава. Един за друг.
Хубаво
пеела баба, сядала при воденицата и пеела привечер, докато чака мелничаря. А
дядо, все около мелницата обикаля както лисица край кокошки. Сяда под големия
дъб и я слуша. Пее баба за страшни хайдути, за пушки и турци, за жалната
майчица и сиротното либе. Пее, а сякаш приказка разказва, така тънко и умело,
сякаш бисер ниже.
Взели
се с баба, пристанали си. Цялата къща на село дядовите две ръце са я строили. И
лятната кухня, и големия двор, и всички овошки от тях са останали. Стане сутрин
баба, омеси хляб в нощвите и все по двора – да измете, да полее, тук цвете, там
цвете. Празно място нямало в градината, все полива нещо, пее им и им говори на
растенията. А дядо стои и я гледа, и се усмихва под мустак. Все се чудя под кое
дърво точно на двора са окачвали малките следобед, дали под черешата, или под
крушата-дивачка. Голям род оставили с дядо, всеки се пръснал по широкия свят.
От тях останал само опушения черно-бял портрет в малката кухня, точно над
дървената печка. Усмихнати се гледат, той с костюм и пламъчета в погледа, а
баба със цветна забрадка и дълга плитка. Гледам ги и се смея, а понякога ги
чувам нощем да си хортуват, казват, че старата къща помни и всяка стена нещо е
видяла. А може и мишки по тавана да има, и невидими котешки опашки да ги гонят.
Намерих
това лято бабината рокля, скрита в дървена ракла. Дълга, бяла, с червена шевица
по края, от груб плат, но красива. За мен сякаш ушита, през пет поколения
минала, но запазена. Като втора кожа ми стана.
И
като я нося, ще търся да се припозная и аз в някой.
Който
прилича на дядо.
Е, това е толкова цветно и усмихващо. =))))
ОтговорИзтриване