понякога
сядат в края на леглото
един
по един, като на свиждане
стоят
и ме гледат немигащо
чакащи
дума или знак
трепет
от ръката ми
поглед
или надежда
тези
стари спомени вървят след мен
високи,
ниски, разноцветни
някои
са по-силни, някои не
повечето
си приличат в своята еднаквост
всички
са били наблизо
всички
са били около мен
и
всички съм обичала по своему
в
края на някоя улица
под
светофарите
по
широките и тесни тротоари
в
усмивките на влюбени се крият
тези
минали
отминали
ме
подминавам
ги
мълчат
и
се гледаме
вървят
напред, а аз след тях
и
на всеки ъгъл и всяко кръстовище
всеки
е оставил по нещо от себе си
вървя
и събирам разпокъсания град
без
карта на любовта, вървя напосоки.
само
сърцето ме води.
Няма коментари:
Публикуване на коментар