И малка съм днес.

Светът е обидно малък и безкрайно голям за нещата, които искаш да бъдат до теб в правилния момент. Сякаш се обезцветяваме сами и размиваме контурите си един в друг, като в шантава несъобразна картина на гениален или луд художник. Оставяме се в ръцете на единствения майстор, способен да ни създаде или унищожи. По-лесно е или нямаме друг избор.Лично аз понякога предпочитам да остана без избор, за да не разяжда съвестта всеки атом от мен. За да спя спокойно, за да се будя понякога. Да се чувстваш жив и събуден са две различни неща, но нали всичко е относителност.

И чужд парфюм, който не пасва. Сякаш цял живот търсим своето място под слънцето, правилната прегръдка, в която се чувстваме себе си, правилния поглед, в който се откриваме, раждаме, създаваме и обичаме. Погледа, в който се чувстваме по-силни и повече на място. Самите ние изгубени електрони, полудели в своето брауново движение, космически хаос, въплътен в материя, рождество и тържество на духа над тленността. Какво ни тласка напред? Питам се и не успявам да отговоря на повече въпроси отколкото мога да понеса. И аз имам своите предели, своите граници, собствени богове и демони, като понякога границите се унищожават взаимно като противоречащи си сили.