Задъхване

крадем от себе си

един от друг

взимаме един от друг, докато накрая не остане нищо

и това празно нищо опустошава

като малък град, осъмнал след ураган

като човек, останал сам в пустинна буря

взимаме един от друг като слепци

като жадни за вода същества

вкопчваме се в малкото парче любов

в малкото забравено на масата

след като собственикът му си е тръгнал

насищащо е

поредна доза наркотик

естествен афродизиак на върха на всички сетива

и си сам

и си друг

човек със цел, защото е по-лесно да си такъв, отколкото прозрачен

естествеността разяжда

да си искрен е престъпление, наказвано с камъни

а хората умеят да бъдат безкрайно жестоки

без дори да го осъзнават

взимаме докрай, защото само това си струва

дишането

усилието

задъхваме се, но го правим

взимаме малкото живот, за да си припомним живеенето

сякаш е било много отдавна, толкова отдавна

че смъртта е нещо естествено

и сами в тази естественост

ние се оказваме насаме със себе си

най – красивия противник.