Самота

Да прегърнеш самотата-
най-сладката милувка,
и крайното,есенцията на нещата
това ще бъде моята преструвка.

Самотата-подмолна и тъй коварна,
убиваща и възраждаща,
ненадейна,но вечна,и тиха,
пристъпвайки тихо,крадейки с усмивка.

Да я прегърнеш с шепи,с длани
отдай се изцяло на тази богиня,
те ще те приласкае с целувка,
и леко,тъй нежно-ще те убие с усмивка.

С очи блеснали,черни,
с победа струяща отвътре,
тя ще вземе още един пленник,
и ще бъде твоята смъртна присъда.

Да прегърнеш самотата-тъй леко,
естествено,изначално дори
да затвориш очи и да чакаш-
да чакаш своите мисли,да чакаш да станеш ти.

Да си сам е опияняващо,
черно,коварно и страшно,
но винаги вдъхновяващо-
но не винаги стига,уви.

Да си сам е самотно,тъжно и страшно,
чувстваш се,луташ се,губиш,вървиш.
Да си сам е велико и бляскаво,
да си сам е ужасно,нали?

Обичам самотата-моята приятелка,
истинска Темида,със слепи очи-
тя вижда през мен онази,презряната,
вижда-и коварно мълчи.

Когато съм сама,се чувствам запълнена
не със мечти,блянове и лъжи,
аз преливам с надежда и вяра,
а очите ми търсят падащите звезди.

Самота,тъга и терзание,
убийство,блясък и вик,
среднощна тегоба,тихо изляние,
да си сам-да си тук,да си жив,да си free.