Мило момиче,чисто и нежно
с очи широки и сложна душа,
трепкащ слънчев лъч,
лъскаво бяло кокиче.
Момиче изгубено,
объркано,но разбрало-
истините малки,тежките неща,
думите,мислите.Простота.
Изгубено вече,скършено цвете
малкото клонче,напъпило леко,
дълбоко като морето,
синъо,безбрежно и пълно.
Остави диря,аз ще те помня,
мило момиче,дете и жена.
Дойде,видя и си тръгна,
дойде,чувства.Сега те няма.
Предсмъртно живееше,
твореше,мечтаеше,
животът бе кратък,
но ти го обичаше.
Милувка усетих,слънчева,
погали ръцете ми,топло
за теб спомних си,Петя
погалих те ведно и морско.
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"
На Петя Дубарова
с очи широки и сложна душа,
трепкащ слънчев лъч,
лъскаво бяло кокиче.
Момиче изгубено,
объркано,но разбрало-
истините малки,тежките неща,
думите,мислите.Простота.
Изгубено вече,скършено цвете
малкото клонче,напъпило леко,
дълбоко като морето,
синъо,безбрежно и пълно.
Остави диря,аз ще те помня,
мило момиче,дете и жена.
Дойде,видя и си тръгна,
дойде,чувства.Сега те няма.
Предсмъртно живееше,
твореше,мечтаеше,
животът бе кратък,
но ти го обичаше.
Милувка усетих,слънчева,
погали ръцете ми,топло
за теб спомних си,Петя
погалих те ведно и морско.
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"
На Петя Дубарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар