На Петя

Мило момиче,чисто и нежно
с очи широки и сложна душа,
трепкащ слънчев лъч,
лъскаво бяло кокиче.

Момиче изгубено,
объркано,но разбрало-
истините малки,тежките неща,
думите,мислите.Простота.

Изгубено вече,скършено цвете
малкото клонче,напъпило леко,
дълбоко като морето,
синъо,безбрежно и пълно.

Остави диря,аз ще те помня,
мило момиче,дете и жена.
Дойде,видя и си тръгна,
дойде,чувства.Сега те няма.

Предсмъртно живееше,
твореше,мечтаеше,
животът бе кратък,
но ти го обичаше.

Милувка усетих,слънчева,
погали ръцете ми,топло
за теб спомних си,Петя
погалих те ведно и морско.

"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"

На Петя Дубарова