Тебе някъде те има

Това е първото ми стихотворение в живота.Не помня кога точно го написах,помня че бях малка-може би 11-13 годишна,ще излъжа.Просто го намерих и искам да го напиша тук-това е първото нещо,вдъхновило ме до толкова,че да ме накара да искам да творя.

Родих се рано сутринта,
учудено огледах се наоколо,
усмивка цъфна на уста,
дали от радост бе или тъга,
или защото знам,че тебе някъде те има.

Първа крачка аз направих,
първа дума казах,
ах,как сладко прозвуча тя: ''Мама!''
И направих аз тез две неща,
не просто ей така,а
защото знам,че тебе някъде те има.

Училището почна се,
година след година,
трудно бе,но аз не се отказвах.
С усмивка на уста нататък продължавах,
защото знам,че тебе някъде те има.

И първата любов дойде,
не искаше да чака тя,
и сякаш вчера беше пролетта.
Там,в градината омайна,
любовен шепот се шепти,
с целувка сладка на уста,аз казах си-
знам,че тебе някъде те има.

И после всичко стана бързо,
годеж,целувки,любов,брак.
С усмивка на уста аз казах-
''Да,приемам да станеш моя жена.'',
защото знам,че тебе някъде те има.

И ето-дойде и първото дете,
После второ,трето.
И тези малки същества станаха деца,
големи са сега,пораснаха и отлетяха.
Но аз изпратих ги с усмивка на уста,
защото знам,че тебе някъде те има.

Но ето,че таз,що се наричаше моя жена,
стана отмъстителна и зла.
Един ден тя изнесе се и остави ме така.
Но аз усмихнах се,защото знам,
че тебе някъде те има.

И ето ме сега,пред теб стоя,
изтощен и уморен от живота.
Чакам аз деня,в който ще умра.
Но ще умра достойно,с усмивка на уста,
защото знам,че тебе някъде те има.


Вдъхновено от Радой Ралин.