Среднощна нирвана

Какво му трябва на човек?Какво е човекът,всъщност?Малко атоми,първична искра.Нищо и никакво.Не мога да се спра тези дни.Чувствам се като блудница,безсрамна и подмолна,безкористна и лъжлива.Спри се.Защо задавам толкова въпроси?Откакто си зададох този въпрос,те взеха,че се утроиха.Проклети мисли-човъркат ме,не ме оставят да мира,не мога да спя-аз,тази която спи непробудно,за която сънят е единственото малко останало богатство,моето малко съкровище.Вземето ми всичко-него оставете.Там аз живея както си искам,не както трябва.Там аз съм никоя и ми стига,там всъщност няма,там е навсякъде,то е усещане.Писна ми да мисля,мамка му искам да спя.Искам да се изключа,да натисна копчето и лампичката да изгасне,искам да изчезна,да се стопя,да се скрия.
Пак е нощ и гледам небето,пак е нощ и съм сама.Може би не ми трябва повече,но не съм си достатъчна.Глухо,празно.Няма кой да ме чуе.Гледам отражението си в прозореца-а то сякаш ми се надсмива,сякаш знае,вижда и злобно мълчи.Викай,по дяволите,драскай,крещи,мятай се до полуда,не оставяй съзнанието ти да заспи,не оставяй да бъдеш някоя друга.Ограбиха ме,но аз се оставих-от това боли повече,но се научаваш по-бързо,защото никой не може да те научи как да живееш.Или го можеш,или не-това е.Живота е скапан,любовта е лъжа,красиво няма,илюзията е една.Уча се как да преоткрия себе си.Какви са тея глупости-коя съм аз,че ще преоткривам себе си,първо,не съм се изгубвала,и второ-май никога не съм се намирала.Който ми каже,че е постигнал вътрешен мир и покой,ще го черпя бира.Но няма да ми каже как,нали.Себични копелета-всички са такива.Амеби,паразити,еднотипни.Писна ми от живота,писна ми от всички,писна ми от въпроси и отговори,лошото е,че ми писна и от себе си,и сега не зная накъде да поема.Пътят нагоре,или надолу е ?Кой ще ме упъти,стига,пак ли сама.Разбира се. Най-добрият път към щастието си ще откриеш сама,бабини деветини.Вие знаете своя път,имате своя посока,колкото и жалка да е тя.Не ми трябват глухите ви клишета-те важат само за вас-аз ще ги видя с други очи.Задръжте си жалкото съжаление,а безполезните си съвети си наврете отзад.Никой няма да дойде и да живее моят живот,нали?Тогава се махайте.
Пак е нощ и не спирам да мисля,пак е нощ и не мога да спя.Аз не живея-аз съществувам.Не летя нависоко-аз пропадам надолу.Когато стигна дъното,ще се оттласна-страх ме е само ,че дъно няма да има.
По дяволите,забравете всичко.Забравете и мен,ако въобще сте ме запомнили.Може би така е най-добре.Майната му на всичко-искам да спя.