Сладко

Колко сладко е да станеш сутрин,

да погледнеш през прозореца-
комшийката отляво пак наднича,
отгоре Гошко надул Цеца.

Колко сладко е да се озърнеш,
наоколо студено,мръсно-
не е важно колко мръзнеш,
важното е да е с чувство!

Колко сладко някой чичка
да ти свирне от колата,
какво ще стори с твойта поличка,
а ти да върнеш любезно на майка.

Колко сладко две-три баби,
да те сръчкат възхитено,
таз еуфория тотална
обхванала е наше село.

Колко сладко тази зима,
ако не се скараш с двама-трима,
денят ти не е ползотворен,
не мож си легнеш ти доволен.

Колко сладко е да си в България,
особено под двайсе,
чувстваш се като в Уестсайдска история,
ама си викаш-''Нейсе!''

Защото цялата тази идилия,
тази моя родна държава,
мила ми е,жална ми е,
кога ще пребъдеш,Българийо?

Аз няма да се откажа от теб,
но не отвръщай и ти глава,
от тази,гледайки те премило и драго,
която избра теб пред света !