Фабрика за сънища

Моля ви,помогнете ми,
моля ви,упътете ме-
кой път да поема и коя пътека,
спасете ме,чуйте-идвам отдалече.

Странница съм,вярно
скитница презряна,
изгубих нещо-какво е?
Тайна.

Накъде да тръгна,за да стигна навреме
онова място-истинско ли ще е?
Фабрика чух,имало наблизо,
фабрика дивна,мечтана,богата.

Имам нужда и аз да си купя
сънища малко,половин торбичка
не съм алчна,така е-
малко ми трябва,да съм щастлива.

Нямам аз кюлчета злато,
нямам одежди богати,
нито смирна и диаманти,
празен е джобът ми-лошо.

Кажете ми само как да стигна,
аз там ще спя пред вратата,
ще измоля сънища малко,
подарък за мойта несрета.

Ах,как да се отплатя,господине
за милите думи,за тоз мил съвет,
дланите ми са празни,но пълни
са очите ми-със мечти безчет.

Аз ще ви дам сиромашки подарък-
подарък от бедната,малка жена
но помнете-пазете душата си,
душата е всъщност света.

Ето,вземете-давам ви тук от сърце,
малко щастие,любов и усмивка,
поемам по пътя нагоре,трънлив
благодаря,господине,простете !