Сломена

Чувствам се изгубена.
Чувствам ли всъщност?
Какво е чувството?
Суета.

Уморих се да търся.
Сутрин неуморно изграждам,
вечер безпощадно руша.
Харесва ми,да.Харесва ли ми?

Създавам свой свят.
Дава ти сила.
Измама и фалш,да
но все пак...Сила.

Когато се предам вечер,
падам и спъвам се,
отново,наново.
Умирам и раждам се.
Плача и смея се.

Трябва ми нещо,
трябва ми стимул,
искам да се чувствам жива,
а не просто...временна.

Последната крачка най-трудна е,
полъх топъл...Тъй жадна съм.
Не съм вече себе си.
Вече съм скитница.

Отново релси.Клопка.
Хищници,искат ме.
Просто ме оставете.
Сама със себе си-
по-жестоки не може да бъдете.