Възбуда

Тихо е.Тъмно е.Горещо.
Двама сме.Тук сме.Усещам.
Не искам да чувствам.Искам да тръпна
под твоите пръсти,да бъда робиня.

Треперя,очаквам.Искам ли,
имам ли избор?
Знам малко,но то е истината,
то е същественото.То е желанието,
огъня.Тихите трепети,
с върховете на пръстите,
парят кожата ми,късат душата ми.

Дишаме трудно.Въздуха раздира,
усещаш ли?Допира омайва,
забравата е целта.
Още,още,още.
Никога не стига.
Късчето малко прерасна в свят.

Затвори очи.Усещай.Забрави.
Себе си.Просто се наслади.
Влудяващо бавно.Толкова стига.
Сега спри.Върни се обратно.
Целта не е края.Всичко е в пътя.

Сладко е,тук и сега.Нощта е наша.
Можем да бъдем каквито поискаме.
Луди,диви,жадни.
Пий от мен,както пчела от нектар,
дай ми всичко-аз сама ще изтръгна,
онази сладка омара,онзи истински момент.

За това ли живеем,това ли е нужно,
тази кратка секунда,на нея ли съм длъжна?
Дължа го на себе си,
колкото трябва,че и отгоре.
Забрави всичко,просто кради.
Защото това е живота.
Толкова е просто-тук и сега.