Никъде

И отново съм тук.Отново съм никъде.
Вървя и се чудя-така ли умираме?
Вървим и се спъваме,
падаме,ставаме-вечният кръг.

Толкова е познато,това мое никъде,
то е моята спирка,моят заслон
тук аз съм Царицата,
вечната и святата.Грешната.

Всеки си има негов си свят,
с нелепи стени,прозорци безкрай,
чудя се-това ли е нищото,
или просто изгубения рай?

Ако можех просто да се погледна отгоре,
да се настроя като малко човече,
посоката вярна да си посоча,
че времето май веч изтече.

Място под слънцето вечно ще търся,
моят рай малък,ухаещ
на цветя вечно,и рози,
това място го няма,
но търсейки го-то е идеално.