Тя

Тя не стъпва,а рее се
като мъгла пролетна,
нежен акорд.
Неусетно шумолят полите й,
както листата сиви и грубия вятър
тръпнещи шепнат "Здравей".

Тя не е илюзия,фантазия дивна
тя просто пристъпва,отива напред.
Не остават след нея въздишки,
джунглата иска месо... не мед.

Тя танцува валс неуморно,
с вихрите луди и повея лек,
през онова време най-временно,
спряло секундно,загледано в танца.

Когато деня и нощта срещнат се,
където трябва и където не,
сред сенките се губят образите,
тя просто танцува...със здрача.

Върви и пристъпва,и гледа в земята,
вдига поглед стеснато,учудено леко,
търси във хората покана за танц,
но те са мираж...Просто лица.

Тя не е ефирна,ни нежна,
няма камбанки,ухание,чар,
не скъп парфюм гали шията,
а шал стар.Подарък.

Върви и се лута,но знае посоката,
малки стъпки,но крачи навред,
крачи,не спира се,
крачи,не подозирайки,
че я следват очи две.И душа.

Не е пивка,без рейнско вино,
далеч е от тази представа.
Не е истинска Дулсинея,
не с това впечатлява.

Не мисля за Клеопатра,просто за нея,
не котешки поглед,нито пожар,
очите й са свещици и пазят
спомен угаснал,стар и забравен.

Тя не е нищо особено.
Загърната,леко прегърбена,
подмина ме,но усетих.
Не ангел.Не дявол.Жена.
Просто я има.Присъства.

Не кошута.Не фея.Магъосница?
Не. Просто Тя.