На мъртвите

Простете ми,мъртви,простете
в гробове празни и ситен прах
обречени си оставате,
обречени да живеете.

Крача безспирно по тъмни алеи,
милвам надгробните плочи,
с допира си ви възкресявам
и ставам богиня.Безбожна.

Гонят ме призраците,виейки страшно
след мен,във окови-върволовица
от души и привидения,търсещи
милост от мен-моя милост
и съвест.

Простете ми,мъртви,простете
вие сте мъртви-аз жива,
простете ми,мъртви,простете
вие сте тленни-аз смъртна
вие сте живите- аз мъртвата!

Кръстове,кости и отчаяние,
привидения,спомени и угризения,
тук сме,чакаме
на гарата влака.Последен.
Простете ми,мъртви,простете.
Тук,в гробищата,
чувствам се вечна!