Една жена плачеше в трамвая

Една жена плачеше в трамвая,

в трамвай № 2, който иде от гробищата,
виеше като вълчица,
като вълчица сред хората виеше,
виеше непрекъснато от началото до края,
виеше така,че разцепваше града на две
като с релса.

Хората слизаха от трамвая,хората са отвикнали да
слушат вика на скръбта,хората станаха
сдържани,хладнокръвни и мъжествени ста-
наха,сълза не можеш изцеди от очите им,за
вик да не говорим-от радост да викаш е

същото,

мълчанието стана израз на всички емоции.

Живеем в тишина корава.
Човек не може да разбере:
дали в съседа му някой се ражда,
или някой мре?

А жената плачеше,стенеше,викаше,хълцаше,
виеше в трамвай № 2,
виеше-както сред вълци
вие човек.

Стефан Цанев,1971