Вечер.Здрач.Вдъхновение

Денят тъжно прибира полите си
както квачка привиква тревожно
с отчаян вопъл последен,децата си.
Събира,малко по малко.
До утре.
Доскоро.

Чезнат последните слънчеви капки,
потулени зад нечий прозорец,
ще изникнат следващите.Изчакай.
Сега не е времето.Прегърни зората.

Търкулват се секундите,играят гоненица
малки палавници,бягам след тях.
Нощта играе с мен-а аз само следвам
пътеката,стъпките.Оставам без дъх.

Сега е нейното време,и тя го усеща
сега е кралицата нощна,и тя го знае
но сега аз зная тайната,и тя се досеща
вечерта е временна.Ражда се утрото.

Живея в свят,свят на сенките
свят на слънцето,свят на мъката
свят-щастлив,свят на сълзите
свят на световете,свят на нищото.

Светски свят,учтив свят
културен,подмолен-все пак
коварен,отчаян-усещам.
Ничий свят,чужд свят.

А аз съм принудена да живея
нечий живот,чужд живот.
И ако ти се откажеш...Ще полудея.
Но ме спри навреме.Напомни ми.

Сенките гледат надолу,в прахта
търсят луната,а сърпа отгоре
гледа с насмешка,грешния свят
а аз просто гледам нагоре.Луната.

И в мен тлее нещо,гори
проправя си път,напосоки
искам да въздъхна,уви
безмълвна съм вече.Е,нищо.


До утре.Доскоро.