За великите мисли и великите хора

Тъй като това така или иначе стана мой вид дневник,няма какво друго да правя,освен да пиша.Безсмислици,които никой не чете-аз ще си пиша напук,дали от скука или куртоазия,против себе си или точно по заповед на себе си.Все тая,всъщност.
Пиша,каквото ме е докоснало.Това,което е възбудило е мен някакво чувство или емоция,негодувание или подкрепа към нещо,хубавите и лошите мисли,празните,дяволски смислените и тези без никакъв смисъл,всъщност такова нещо като велика мисъл няма.Нито съм сигурна във великите хора.Нито дори във хората.Хора-бол.Напоследък колкото повече общувам с тях,все повече извращавам образите,които съм изградила.
Ех,писна ми от лъжците.Честно.
Каква полза намирате,хора,да седите и да рисувате фалшиви образи по цял ден? Или докато има балъци,ще има и тарикати?
Много се разочаровах от хората.Лошо няма,де.Така е,като съм наивна да вярвам на глупости.Гледам на всичко през някаква розова призма,а всъщност истинските цветове са малко вляво.Дали са цветове даже,жалки подобия на съществуване.
Мисля си-разликата между слабостта и силата не е толкова голяма.
Мисля си-иска ми се да е така.
Мисля си-колко сложни са човешките взаимоотношения.
Мисля си-а колко е просто всичко.
Времето е доста променлива величина.Ужасно относително.Часовете,дните се влачат капка по капка-а времето лети.Несправедливо е.
Мисля си,че да мислиш е хубаво.
Мисля си,че си мисля.
Мисля,че трябва да спра да мисля.
Мисля,че си мисля велики мисли,а всъщност не мисля нищо смислено.
Мисля си,че тази нощ ще заспя спокойно,защото днес не съм излъгала никой.
Или поне така се надявам.
Лъжата ме отвращава.Предпочитам сто пъти да ми кажат болезнената истина,отколкото да ме излъжат и да ми пробутат евтини,зле скалъпени лъжи.Това е нещо,в което винаги съм вярвала и се надявам да продължа да вярвам.
Долните постъпки ме изморяват.Убиват ме,аз давам своето доверие и получавам шамари.
Наистина долно.
Не ми остава друго,освен да се разочаровам.
И да махна с ръка.
Нямам друг избор,освен път напред.
Всъщност имам,но не искам да мисля за него.
Щом лъжците спят спокойно,какво остава за мен.
И аз ще спя.
Мисля че.