вторник, 15 февруари 2011 г.

Из мемоарите на една овца

Загубих вярата си в хората.Тази вечер.Трупах,трупах.Всичко се пречупи.Опит.Горчив е,ужасен е,стомаха ми се свива само от спомена,но нека ми,нека за да се науча да не вярвам повече на думите.Те са просто думи,нищо повече.Говорете каквото искате.Нека ми,нека се удавя в агонията си,заслужавам го,защото не послушах себе си.Ще обърна плочата-аз ставам богинята.Ще слушам само себе си,ще стана тази егоцентрична кучка,щом толкова искате-постарахте се до смърт да я изкарате навън-ето я,в цялата си прелест и великолепие.Нараненият човек е най-опасен,осъзналият грешката си-също.Ще стана тази пантера,търсеща дивеч.Ще ловувам не само за да утоля жаждата си,не-ще ловувам за удовлствие,само заради самото убийство,само да се насладя на предсмърните гърчове на жалките подобия на живот,само да чуя онзи хриптеж,който съпсътвтва Смъртта-последния дъх,последния дух.Това ще е моята дрога.Ще се науча,ще бъда изкусна-това е моето предизвикателство.Това е моята цел.Да си жена без цел-това беше прекрасно.Кратко,да.И достатъчно дълго бях такава.Да си целенасочена-вече е друго.Фалшива цел-нека.Лъжлива-нека.Безсмислена-нека.Имам нужда от тази цел и ще я открадна.Ще я получа,и когато я имам,ще я захвърля.Това е същността да си хищник.Събудих се от сън и съм раздразнена.А когато нещо ме дразни,ставам крайна.Ще убия всичко старо в себе си.Ще погреба всичко невинно.Искахте хищник-имате го.Сега се давете в собствената си кръв.Или се скрийте,бягайте.Тази вечер излизам на лов.Имам да утоля глад,потискан прекалено дълго.
Бягайте,или се радвайте.
Гладна съм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар