Хей

Хей,тук ли си?
С мен ли си?
Да,тук си.
Да,с мен си.
Седим двамата
на ръба на света,
седим,
и си клатим краката...
Мислите ни-нощни пеперуди,
чувствата-вечерна лампа.
Светът се върти,не ни чака
а ние чакаме.
Навсякъде.
Остатъчно.
Достатъчно.
Недостатъчно.
Времето се сборичка с тишината,
а Луната гледаше отстрани,
усмихна се под мустак
и потъна
в морето от глухи емоции.
Хей,тук ли си?
Ако скочиш,знай
скачам след теб...
Тук,на края
(на всичко)
аз вярвам
във Вярата,
...Човеците,
...Мечтата,
...Лъжите,
и в теб.