Сол

Тръпнещо,горчиво
стискам очи и си мисля
пак за онзи смисъл,
мисли безсмислени,чужди.

Взирам се и не виждам,
търся-не намирам нищо,
въздъхвам,леко отчаяна,
стискам зъби...и ставам.

Рискувам,вкусвам живота
онова непознатото,
до болка повторено,изхабено.
Давай следващото.

Всеки ден още малко,
всяко утро е ново начало,
всеки следващ делник е битка,
аз съм генерал...
Войник...
Всичко...

Без сол всичко е дяволски блудкаво,
ужасна гримаса,леко изтръпване,
но като просяк се молиш за още,
въпреки болката...изтърпяваш я.

Продължавай,войнико,смело
крачи навред,не скланяй глава
ти водиш боя,знамето е твое,
ти си надеждата,давай-умри славно!

Не мисли за раните,забрави ги
не слушай куршумите,няма ги
не мечтай,небето е сиво,опушено
не целувай земята,тя ще те чака


не се отчайвай,войнико,недей
ето надежда последна-аз ще съм
твоята сянка,
твоята сол,
твоята рана...