Минорно

Още малко...Пак друсам с тъга тази вечер.Поне си имам неизчерпаем източник-сигурно съм единствената легална наркоманка на света със собствени запаси.Гадно ли ви е,кучки?Обичам като ви е гадно-това изстрелва нирваната ми на ново ниво,непознато.Страхотно.Почва да изчезва,лошо...Претръпваш вече,така става като прекаляваш.Време е за още малко,тъга,тъга...Точното време и точното място.Няма такава глупост-всичко е болната ти фантазия.Добре,че е тя-да ме поддържа жива.Или достатъчно безчувствена,за да не обръщам подобаващото внимание.Нищо всъщност не го заслужава,аз сама решавам на кой да го подаря.Или да го продам-всичко е бизнес.Няма нищо безплатно,колко освежащаво.Оптимисти,ентусиасти.Колко си велик-писне ти от живота и вече ставаш автоматично безсмъртен.Много сме жалки хората.Вечно имаме нужда от нещо-да си объркаме живота,да се пооплетем,да си добавим цвят.Драматизираме ненужно,чудя се защо ли,и си отговарям-имаме нужда от някакво внимание.Върхове,пропасти,тъпа история.Намерете си някакво занимание,някакво място под слънцето и мирясайте.Кротнете се.Ако искате-пътувайте по света,или се забийте в Кънектикът,в Гана или Камбоджа,Непал или Аляска-само се чувствайте добре някъде и си живейте.По-скоро живуркайте с мисълта за пълноценен живот,че сами сте избрали пътя си,вашата посока е най-правилната и вие сте божествата във вашите собствени вселени,бъдете себе си и бъдете всичко друго,освен това,всъщност-не ме слушайте.Аз просто друсам.Правя си велик микс-трепач,стопляш малко спомени,добавяш малко тъмнина,илюзии на прах,няколко хапчета болни мечти,сега сипваш стабилно количество тъга,тъга-тя е най-важната съставка,без нея е блудкаво,при добро желание може да добавиш горчилка собствено производство-тук хубавото е,че при всеки индивид става различно на цвят-не всяка горчилка има цвят,всъщност...Оставяш всичко да поври малко,чакаш да падне нощта,вадиш спринцовката и се почваш...Хубавата музика винаги спомага,накрая се чудиш дали ти си музиката или тя е теб,къде е границата,какво е границата,кой по дяволите беше ти и как стигна дотук...Спираш да се питаш и просто зяпаш навън.Нощта е толкова красива.Не й пука за теб и твоите дроги,тя просто обгръща всичко и си върши работата.Иска ти се да излезеш и да бягаш,бягаш в тази черна нощ,да се слееш с нея и да изчезнеш,тя те познава и ще те приласкае коварно,ще те използва,докато си й от полза,после ще те изхвърли в някоя канавка...Очарователно.
Просто седиш и гледаш навън.Или навътре в себе си,кой знае.Нанякъде,винаги трябва да си строго детерминиран.Така са ме учили,това са релси-нечий чужди релси,но все пак-коловоз.Гледаш и оставяш мислите просто да минават през теб,да се стичат надолу и да увяхват някъде в краката ти-а ти можеш единствено да стоиш безпомощен и да ги гледаш,като проклет зрител в собствения си филм.Жалко,колко жалко.Живота тече около теб,почти можеш да го усетиш,а ти оставаш някъде на заден план,за фон.Какво,по дяволите?Няма да стане.Не и този път.Писна ми ти да крадеш от мен,сега е мой ред.Хвърлям заровете,по-добре се приготви,защото сега е мой ред.Играта е опасна,няма правила,всичко е остро и боде като игла.Кръвта капе-чуй-кап,кап.Изгорелите могат само да се довлекат до ъгъла,да ближат раните си и да гледат унило.Трупове,трупове всеки ден-навсякъде,ходещи мъртви,мъртви всякак...
Стига ми за тази вечер.Мисля,че предрусах.Тъпото в случая е,че никой друг не може да ти каже точната дозировка и само ти можеш и трябва да си кажеш стига...Това е най-трудното,и странно-когато намериш силата да го направиш,не се чувстваш горд и доволен,а отново празен.Пак на изконната позиция.Всичко се върти в кръг и все пак-давай напред.Все някога ще свърши-иска ми се да вярвам и не ми се иска...Какво ви пука-вие допълвате моя филм и аз допълвам вашия.Звучи ми честно,нали?Принципите на взаимната консумация,докато един от полюсите не се изчерпи.Хубавото тук е,че винаги има следващ.Човек,полюс,ден...Вселенски цикъл.
Отивам да спя,мислейки.Или да мисля,спейки.Или да правя и двете.Или никое.Хубаво е,да не си детерминиран.Все пак,предпочитам въпроси без отговори пред никакви въпроси.Иначе бих умряла.От скука,вероятно.Или от щастие.Но жалко-вече е прекалено късно,за да се спра и да се върна назад-веднъж отворена,вратата не иска да се затвори.Кофти.Мога само да друсам и да си мисля,че съм Жана Д'Арк.И да водя собствената си революция,за да детронирам себе си.Велико.И жалко.Лека нощ.